Archive for December, 2009

Masters of the Dance on the Christmas Festival “Koledaria”

Sunday, December 27th, 2009

Yesterday on the second day of Christmas, Concert formation Masters of the Dance presented its International Program on the scene of the Christmas Festival in Sofia. With much red wine and music festival guests were entertained with friends and family.

Masters of the Dance attended the festival Koledaria invited by Sofia Municipality. On stage was spreading Bulgarian, Greek, Russian, Turkish and Mexican rhythms. The dancers entertained the guests for 30 minutes.

(Български) Децата от с. Драгичево с участие на Коледария

Sunday, December 20th, 2009

(Български) Коледно парти на CSC Pharmaceuticals в ресторант „Черната котка” – Боровец

Friday, December 18th, 2009

(Български) Коледно парти на OMV в ресторант Кривото

Thursday, December 17th, 2009

(Български) Коктейл-презентация на фармацевтична компания “КРКА”

Tuesday, December 15th, 2009

(Български) КОЛЕДЕН БАНКЕТ

Saturday, December 12th, 2009

Sorry, this entry is only available in Български.

(Български) Участие на коледния фестивал Коледария

Friday, December 11th, 2009

Sorry, this entry is only available in Български.

(Български) ЧРД, г-н Боянов!

Friday, December 11th, 2009

Sorry, this entry is only available in Български.

(Български) Търга за коне в Божурище

Friday, December 11th, 2009

Sorry, this entry is only available in Български.

Един работен ден с… Краси и Влади

Tuesday, December 1st, 2009

Интервюто е дадено за club.bg
Автор: Красимира Динева

Дъждът се сипе изведро, а Красимир Димитров и Владислав Тодоров от шоу- агенция “Art Masters” ме чакат търпеливо в столично заведение до Националния дворец на културата. Положението е следното:

А) Предстои им турне с “Шоуто на Слави” в Петрич и същата вечер ще пътуват.

Б) Опасявам се, че няма да успеят да се нахранят спокойно.

Като оставим тези подробности настрана, гарантирам ви, че трудно бихте попаднали на по-добра “комбинация” от тях – на оптимисти и националисти едновременно (4×4), влюбени във всичко “българско”. Приятели и съучиници са от 1993 г., а се занимават с хореография почти цял живот. По-интересното е, че не възнамеряват да се отказват да го правят. Нещо повече: искрено вярват, че успехът е неизбежен.

Дали обаче винаги са искали да се занимават с хореография?

Влади е категоричен в отговора си: “Абсолютно – да. За мен е много важно знанията, които имам, да мога да ги предам на някого. Защото какъв е смисълът да учиш хиляди неща, но да задържаш знанията за себе си? Професията ни - дали си музикант или хореограф, е свързана с много хора и идеята е да учиш тези хора на нещо. Идеята още е да разпространяваш знанието, което си придобил…”

Краси също не се замисля: “За мен хореографията е по-силна от религия. Хората, които по принцип се занимават с изкуство, просто са му отдадени; животът им е посветен на изкуството. Впрочем, това е и формулата на успеха: не можеш да успееш, ако не обичаш много силно това, което правиш.”

Чудесно, но дали хората в България могат да се занимават с това, което наистина обичат?

Отново са единодушни и отново не се замислят. Да, възможности има много, а според Краси, човек трябва първо много добре да помисли какво иска за себе си и от себе си и тогава да се хвърля да го постига. Влади пък смята, че “че ако вярваш, че ще бъдеш оценен за това, което правиш, наистина ще бъдеш оценен…”

Днес след много пътувания извън страната и още повече предизвикателства Краси и Влади притежават собствена шоу-агенция: “Почувствахме, че, имаме нужда да предадем знанията си на някого”, разказва Краси – “И двамата сме работили доста време извън страната, имаме опит. От няколко години обсъждахме идеята да направим нещо заедно. Аз, например, докато работих в чужбина, видях, че доста по-млади хора от нас се справят. Нещо повече: справят се много добре. Те не са абсолютно сигурни, че ще успеят, но няма как да са сигурни преди да са опитали, нали?”

“След като се върнахме от чужбина, решихме да направим нещо заедно”, допълва Влади – “Междувременно, тук в България, поддържахме различни групи за танци, работехме на хонорари към различни читалища и младежки домове. Сметнахме обаче, че всичко това са някакъв вид рамки. Чувствахме се ограничени да предадем цялото знание, което притежаваме. С две думи: решихме да прескочим бариерите и така създадохме “Art Masters”.

А защо “Art Masters”?

“Избрахме името, защото трябваше да носи някакво послание, обяснява Влади – “Знаехме какво можем и искахме името да носи стила ни - нещото, което сме и към което се стремим. Затова избрахме да бъдем “masters” – майстори. И тъй като винаги бягаме от рамките, решихме, че агенцията не може да се занимава само с танци. Тогава прибавихме и “аrt” към името, за да обединим всички видове изкуства. Тоест, „Art Masters” не се занимава само с танци, но предлага също и различни изпълнители, илюзонисти, музиканти, групи, програми за забвления, за сватби, програми за чужденци… Всичко, свързано с изкуство.”

Казано по друг начин и от Краси: „Предлагаме на всеки, който иска, целия този необятен, колоритен български диамант, наречен изкуство. Ние сме националисти и държим на българското – искаме целият свят да знае, че в България има достойни хора…”

Пречки и предизвикателсва има много, но кое е най-голямото предизвикателство все пак?

Влади изобщо не се замисля преди да отговори: „Не са ни много годините, това е голямото предизвикателство. Много е трудно да докажеш на другите, че можеш, когато те пък смятат, че нямаш нужния опит. Впрочем обаче, ние не го правим, за да се доказваме. Правим го заради изкуството и за да помагаме на хората да преоткриват себе си, или това, което всъщност са. Защото, както казва Конфуций, “не можеш никого да научиш на нищо, можеш само да му помогнеш да го открие в себе си…”

В духа на танцуващия (къде танцуващ, къде – не) телевизионен сезон ми хрумва да ги попитам дали е нужно талант, за да се научиш да танцуваш… Отговорът на Краси ме изненадва: „По-скоро са нужни желание и постоянство. Трябва да си мотивиран, да знаеш защо танцуваш…”

А как мотивират хората да танцуват?

Ясно е, че трябва да имаш излъчване и да си добър педагог. Освен това, по думите на Влади, е нужно и да „създадеш атмосфера. Дисциплината е задължителна, но всичко зависи от това как точно я прилагаш. Не можеш да я прилагаш като в казарма. Хората не обичат да бъдат ограничавани – нали ние самите бягаме от рамките. Все пак трябва по деликатен начин да ги предпазиш от разсейване. Те трябва да помнят защо са дошли – освен да си изкарат хубаво, но и да научат нещо…”

Наскоро разбрах как трансформират любовта и болката. Какво ще ми кажат Влади и Краси за ефекта от танците?

“Танците са социално занимание”, обяснява Краси – „при нас се събират много хора, запознават се – съществува сериозен “риск” впоследствие да станат и приятели. Започват дори и да си помагат…”

Освен за “социален семинар” обаче, Влади ми говори и за още нещо, в което между другото вече съм се убедила сама: „Ние сме магьосници на живот. Променяме хората в положителен смисъл, подобряваме начина им на съществуване. В началото много от тях са затворени и притеснителни, впоследствие се „отварят” към света. Разкрепостяват се. Най-важното е, че ги запознаваме с родния ни фолклор, събуждаме “българското” в тях…

Като заговорихме за “българското” (което все пак може и да не е в кавички), питам се как реагират чужденците на фолклора ни?

“Има една тенденция, която аз лично се опасявам да я казвам, споделя Влади – „Чужденците харесват българския фолклор повече от самите нас. Въпреки това може би нещата постепенно се променят. Българинът сякаш се „пробужда” в това отношение. Не знам дали е така, защото пак се заражда някаква мода, но определено през последните години има засилено „търсене” на български фолклор…от българи.”

“Чужденците се впечатляват от неравноделните ритми, каквито нямат в собствения си фолклор, съгласява се Краси – „В чужбина хората ценят това, което правиш и показваш. Там се чувстваш наистина артист. Странно е, че докато ние не оценяваме това, което имаме, хората навън вече го ценят…”

Странно или не, така стоят нещата. Въпросът е: защо Краси и Влади са останали тук? Защо са в България, а не някъде другаде – някъде, където “хората ценят това, което правиш и артистите наистина са артисти”?

“Защото освен че сме оптимисти, аз съм и реалист, шегува се Краси – “Тук съм, защото там няма да се занимавам с това, което обичам. Това означава, че мечтите ми, мисиите, целите, идеите, желанията… ще свършат. Или: просто много по-трудно могат да се осъществят. Защо? Защото когато отидеш в друга държава, започваш отначало. Там “се раждаш” сега, тепърва трябва да правиш нови контакти, тепърва трябва да учиш език… Освен всичко друго – хората “там” са даже по-консервативни и от нас. Те държат на своята култура…”

“Можехме да останем там – да, но има и други начини”, усмихва се от своя страна Влади – “Другият начин, който ние избрахме (и който все пак е Начинът), е да създадем нещо тук и после да отидем с него там… Просто вече няма да има чужбина, а навсякъде ще сме си у нас. Иначе животът в друга държава означава низ от компромиси, защото всеки компромис води след себе си друг…”

Истината все пак е, представете си, че и за тях мечтите (отново и завинаги) се сбъдват. Нужно е постоянство и да разбереш какво искаш. И накрая, за десерт, задавам любимия си въпрос:

Какво бихте посъветвали хората, които сега си търсят работа?

Краси: Да си поговорят със себе си. Да опитат да си изяснят какво искат да правят и какво искат да постигнат. След това просто да се съсредоточат върху него, да концентрират цялата си положителна енергия и да започнат да го постигат… И най-вече: да обичат това, което ще правят и то не на 100 %, а на 1000…

Влади пък им подари своята “рецепта за чупене на рамки”: “Трябва да бъдат сигурни в това, което искат да постигнат, както каза Краси, но да си го казват не в бъдеще време – “ще”, а да си го казват в сегашно време – “аз съм”. Така се случват нещата. Пожелавам им да стъпват смело напред, защото, както се казва, съдбата обича смелите, нали? Рамки се чупят със смелост…”img_2099